В този урок ще разгледаме.

1. КОМПЛЕКСНИ ДРАЗНИТЕЛИ, ПРЕДЕЗВИКАНИ ОТ ВОДАЧА, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ КУЧЕТО. 

1. СИТИВАТА НА КУЧЕТО.

    

2. НАЧИНИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ КУЧЕТО.

    

3. ПОМОЩНИ СРЕДСТВА.

    

4. КОМАНДАТА “ ТУК”.

    

При начално обучение на кучето се търси позната и не ангажираща обстановка, а при затвърждаване на командите непозната и ангажираща обстановка.

Продължителността и повторенията на упражненията зависят от типа нервна система и моментното състояние на кучето, като се следи да не настъпи преумора (вяло изпълнение на командите и незаинтересованост).

Винаги трябва да се завършва с успешен опит.

Като знаем тези правила ще можем да обучаваме кучето и в други команди.

1. КОМПЛЕКСНИ ДРАЗНИТЕЛИ, ПРЕДЕЗВИКАНИ ОТ ВОДАЧА, КОИТО ВЛИЯЯТ ВЪРХУ КУЧЕТО.

    

1.1.            Израз на лицето, звуков сигнал, сила на звука, жестове, поза, темп на движение, облекло, миризма.

2. СИТИВАТА НА КУЧЕТО.

    

2.1.            Обоняние – Зрение – Вкус – Осезание

3. НАЧИНИ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ КУЧЕТО.

    

3.1.            Поощрение – Лакомство, Думи ( приятен тон ), Ласка ( погалване ).

3.2.            Принуда – Наказание ( натиск ), Дума ( рязък тон ).

3.3.            Игра – трябва да създаде приятно чувство.

Играта – се използва като награда след правилно изпълнение на упражнението или самото упражнение се стремим да стане като игра за кучето.

Поощрение – трябва да е своевременно веднага след постигането на целта.

 Пример: подаваме командата “ СЕДНИ “ , кучето щом седне веднага се награждава.

Принуда – трябва да се прилага умерено. Колкото кучето е по- малко толкова по-слаба трябва да е и принудата. Колкото по- силна е тя, толкова повече време за разтоварване трябва да се осигури на кучето.

Самото редуване на поощрение и принуда води до успех.

4. ПОМОЩНИ СРЕДСТВА.

    

4.1.            Нашийник, повод, дълъг повод и бодлив нашийник

5. КОМАНДАТА “ ТУК”.

    

5.1.            Цел на упражнението – при извикване “ТУК” кучето да се отзове и да дойде при вас веднага

5.2.            Помощни средства – нашийник и дълъг повод

5.3.            Изпълнение – Кучето е пуснато свободно да се разхожда, наблюдаваме го и когато вниманието му не е ангажирано го викаме, отстъпваме назад и приклякаме, с което активираме инстинкта на глутницата у кучето и то идва бързо при нас. Веднага след това го награждаваме. Същото нещо го изпълняване когато кучето е на дълъг повод, но вниманието му е ангажирано. След като подадем командата придърпваме повода и при идването поощряваме кучето.

5.4.            Поведение на кучето – Когато кучето е задоволило интереса  си на душене, то поглежда нагоре, търси да се ориентира къде сме, в този момент ние го викаме.

5.5.            Грешки на водача:

Вместо да се отдалечим, тичаме срещу кучето. То приема това като покана за гонитба, но не и като сигнал за идване.

Викаме кучето многократно. То не се отзовава на повикването и поради отдалечеността си не можем да му въздействаме. По този начин възпитаваме у кучето забавена реакция (то се прави, че не чува).

Основна грешка – при това упражнение да се допуска кучето да не се подчини. То много бързо забелязва  възможността да се изплъзва от контрола на водача.

5.6.            Продължителност и повторение – постоянно упражнение. При всяко извеждане повикваме кучето 4-5 пъти.